ralique

Всяко ново начало е трудно - неписан закон на Мърфи. Трудно е не само в реалността, а и в онлайн пространството. Още в първия си блог написах, че е много по-сложно да се снимат и правят влогове. Часовете за снимане и обработка многократно надхвърлят тези на писане на пост. Мисълта тече много по-бързо от визуализацията и докато за едно видео е необходимо да се покажат много различни ситуации и локации, то за блога просто сядаш и пишеш на някое тихо местенце. Основната причина да направя и YouTube канал е, че там има възможност за, да го наречем "пълноценно", последване. Възможностите за следене на блога, които предоставя Google, са чрез Google + и чрез имейл. Колко от вас обаче използват Google +? На колко от вас Social известията им отиват не в основната папка на пощата, а в странична и колко от вас си проверяват пощата редовно като цяло? Основният поток хора, следващи инстаграм акаунта ми, попада в категорията 18-24 години, но следващи са 13-17 и няма какво да се лъж...

Понеже пуснах анкета в инстаграм за предполагаем завършек на заглавието на поста, доста хора бяха избрали тази опция - "Мразя те". Довършиха изречението "Какво означава..." не с опцията "Обичам те", а с "Мразя те". По-късно получих няколко съобщения дали няма да пускам и другия пост. Всъщност такъв не беше планиран. Щях да публикувам само "Какво означава "Обичам те" и след това може би щях да пусна отново Q&A. Днес реших да напиша и другия вариант. За мен "мразя те" също има по-специален смисъл (няма такъв)... Когато бях малка, с едно момиче на име Симона, се "мразехме". Където и да се видехме, искахме да се бием и да решим конфликта помежду си с бой. Колкото повече време минава, толкова повече избледнява в съзнанието ми този спомен, но все още се гледаме лошо в редките случаи, в които се видим. Не си спомням да е имало конкретна причина за това "мразене", може би и двете просто така си бяхме...

Обикновено отговарям на всичките си съобщения в инстаграм, освен разбира се, ако не съдържат глупави въпроси, които всъщност не са предназначени за мен, а за някой от близките ми, които очевидно не са ги отговорили, понеже всеки има право на личен живот. Доста дълго изречение се получи. Идеята ми е, че не се превъзнасям излишно и всеки, който е пожелал да разговаря с мен, е разговарял. Имам едно "любимо" нещо - да ми напишат "обичам те". Случвало ми се е да отделя повече време и да обясня на съответния човек какво за мен означават тези думи. "Обичам те" за мен е нещо, както казваше учителката ми по български език и литература в училище, "сакрално". "Обичам те" не се казва просто ей така, на някого, когото дори не си срещал на живо, и дори да си срещал - не си имал особено траен контакт с него. "Обичам те" е нещо, което трябва да пазим за най-близките си, поне според мен. Думите "на разхищение" губят своя смис...

Всъщност тази "петък вечер" в заглавието на поста не е от значение. Може да става въпрос за абсолютно всяко парти. Не съм писала нищо от няколко дни, но според мен идеята е да бъда провокирана от ситуация или въпрос, за да напиша не просто нещо, а такова, което ще е искрено и ще ви провокира да го прочетете. Никога не съм била в женски компании за дълго. Както казва една приятелка: "Просто не вирея сред жени". Винаги е било така. Мъжките компании ми изглеждат много по-трайни. Откакто съм в София и по-конкретно - работя във Визаж, се случва обаче да излизам с колежки. Както снощи например... Излязохме пет момичета. Столично заведение. Хаус музика (не ми е любимата, но така се стекоха обстоятелствата). Много хора. Алкохол. Барманът на наша страна. Танцуваме си и някакви хора идват да си кажем "Наздраве!" - мъже. Едно младо момче и един по-възрастен господин се приближават. Искат да ни черпят. Опитват се да ни опипват. Поръчва се бутилка "Моет...

Както ви споменах в един от предишните постове, преди няколко дни бях на проби за едно благотворително ревю. Инициативата се нарича "Мечтаната дреха" и се провежда за втора поредна година. Събитието не е свързано с хонорар на участниците и всички сме там с идеята да зарадваме колкото се може повече хора и да помогнем на абитуриентите в неравностойно положение да имат равен старт с останалите си връстници. Тази година учениците от Професионална гимназия по облекло "Княгиня Мария Луиза" отново изработват и осигуряват дрехи на абитуриенти, които не могат да си го позволят. Мисията на участниците е да направят вечерта на техния бал толкова специална, колкото са и самите те. На благотворителното ревю, на което ще присъствам и аз, ще се набират средства за професионални курсове в помощ на тяхното бъдещо професионално развитие. Ревюто ще се проведе на 17 май от 19:00 часа в Националния музей "Земята и хората". Дарителската такса ще бъде 5 лв. И радост, ...

Нещата, които съм започвала и не съм довършвала може да се каже, че са безкраен списък. За моите скромни 24 години вече има толкова много такива, за които дори не мога да се сетя. Надявам се блогът ми да има дълъг живот и да не стане едно от тях. Ще ви разкажа за 5 неща, които съм започнала и не са стигнали до край... 1. Постоянно сменям хобитата си. Едно от тях, с което съм се занимавала най-дълго, е правенето на бижута. Около 3 години поддържах своя фейсбук страница, която бих казала, че беше успешна и можех до някаква степен да стягам студентския си бюджет. (Вече не можете да я намерите, понеже е скрита и преправена за нещо, което щях да правя и така и не започнах. Имам една бизнес идея, която ще развивам на стари години, ако не престарее и тя. Както и да е...) С правенето на бижута доста се успокоявах и тренирах търпението си. Започнах, защото си бях харесала едни обеци в друга фейсбук страница, но цената за тях ми се стори висока и реших да си ги направя сама. Получиха се доб...

Обикновено започвам да пиша тук, когато имам някаква друга работа. Не знам защо, но мисълта ми тече по-бързо и гладко в тези случаи. Надявам се да не закъснея за пробите на благотворителното ревю "Мечтаната дреха" в музея "Земята и хората", за което ще ви разкажа в друг пост. По традиция (вече) постовете ми са посветени на най-често задаваните към мен въпроси в инстаграм. Няколко от вас ме помолиха да разкажа за детството си. Темата не ми се струваше особено интересна, всеки е имал детство. С какво може моето да е различно? Преглеждайки статистиките си обаче, видях, че доста от вас са от милениум поколението, а пък аз спадам към децата от 90-те, не знам дали има специфично име за родените тогава. Та, вероятно има разлики, в това как сме прекарвали детството си, от гледна точка на това, че в моето детство интернет беше само в специализирани клубове, а първия си телефон получих със сигурност след шести клас. Да започнем от това, че съм единствено дете. Винаги...

Привет :) От въпросите, които ми изпращате в инстаграм, избирам тези, които най-често се повтарят. Днес ще ви разкажа как се запознах с група СкандаУ и какви бяха първите ми впечатления от тях. Да започнем отначало... Бях студентка и като такава живеех в Студентски град в София. Един ден приятелките ми от DoubleVoice - Яница и Глория ми писаха, че техни приятели рапъри ще снимат клип на песен и ако искам, мога да отида с тях и също да участвам. Снимките щели да са в с. Кочериново, само един снимачен ден. Казаха ми кои са момчетата, които ще снимат клипа, но аз изобщо не бях ги чувала - СкандаУ. Звучеше ми интересно, но не отидох. Не си спомням точно защо. Вечерта след снимките момичетата ми звъннаха да вечеряме заедно, тъкмо се прибирали от Кочериново. Гладните студенти без особено големи възможности ходят на две места в Студентски град да хапват - "Хляб и мръвка" или "BBQ". Ние бяхме в "Хляб и мръвка". Малко след като отидох аз, влязоха и ...

Както вече споменах в предишните два поста, въпреки че в момента живея в София, всъщност съм родена в малък град. По данни от преброяването през 2009г., Трявна е с население под 10 000 души. В този пост ще ви разкажа какво ми липсва и какво не от родния ми град. Като за начало ще започна с нещо, което може да бъде счетено както за хубаво, така и за лошо - в малкия град всички се познават. От гледна точка на това, че е по-вероятно хората да си се доверяват и помагат, това да познаваш както съседите си, така и останалата част от града, е хубаво. Много малките градове обаче, предразполагат хората към прекарване на свободното си време (понеже често няма какво да се прави) чрез обсъждане на другите и така се появяват верни и неверни слухове. В повечето случаи, живеенето в малък град, е свързано с по-малко разходи, отколкото живеенето в голям град, което е плюс. В София например, наемите, хранителните и битови стоки, както и дрехите, са на много по-високи цени, отколкото в Трявн...

Радвам се, че всички, които ми писаха в инстаграм не зададоха само по един, а по няколко въпроса. Въпреки че в днешно време "по-модерно" е да се гледа видео, отколкото да се чете, има интерес и скоро можете да очаквате нов пост. Разбира се, ако има тема, която ви вълнува, не се колебайте да ми пишете. Най-много запитвания получих за работата си като модел - кога съм решила да се занимавам, защо и въпроси за различните ми участия в модни събития. Първо, като малка бях доста високо дете. Като повечето момиченца - аз и моите приятелки си играехме на "ревю" и се правехме на манекенки. Събирахме се на нашата улица и се разхождахме по "сцената", мислейки си, че правим типичните за catwalk-a стойки и чупки. Сигурно е било доста странна, но в същото време мила гледка за родителите ни. Пораствайки, продължих да съм си все така висока, но не съм имала сериозни намерения да се занимавам с мода, т.к. съм от малък град, който не създава подобни възможности. Се...