Q&A Instagram - Как се запознах с Лъчо и Тото

Привет :) От въпросите, които ми изпращате в инстаграм, избирам тези, които най-често се повтарят. Днес ще ви разкажа как се запознах с група СкандаУ и какви бяха първите ми впечатления от тях.

Да започнем отначало... Бях студентка и като такава живеех в Студентски град в София. Един ден приятелките ми от DoubleVoice - Яница и Глория ми писаха, че техни приятели рапъри ще снимат клип на песен и ако искам, мога да отида с тях и също да участвам. Снимките щели да са в с. Кочериново, само един снимачен ден. Казаха ми кои са момчетата, които ще снимат клипа, но аз изобщо не бях ги чувала - СкандаУ. Звучеше ми интересно, но не отидох. Не си спомням точно защо.

Вечерта след снимките момичетата ми звъннаха да вечеряме заедно, тъкмо се прибирали от Кочериново.

Гладните студенти без особено големи възможности ходят на две места в Студентски град да хапват - "Хляб и мръвка" или "BBQ". Ние бяхме в "Хляб и мръвка". Малко след като отидох аз, влязоха и те. Бяха с някакво момче, което не познавах. Оказа се Йонислав. С момичетата хапнахме, той пропусна. Разказаха ми за снимките и колко било готино, как щял да се получи клипа. С Йони си говорихме доста. На пръв поглед ми направи впечатление на доста комуникативен човек, определено не беше надувка, нищо, извън рамките на нормалното.

Искаха да ми пуснат песента, чийто клип са снимали, и си тръгнахме. Отидохме в колата му и за пръв път слушах "Replay" - може би месец преди да излезе с клипа. Не беше лоша, ама аз съм си критична и пряма и казах за един момент от текста, който не ми допадна особено. :D Вечерта след като се прибрах влязох в YouTube. Йони беше ми казал за поредицата им "Не питай Google, питай СкандаУ" и реших да изгледам няколко клипчета. Харесаха ми, имаха настроение, забавни и поучителни. Чух няколко песни и това беше. Сетих се, че и преди съм ги виждала. Бях гледала участието им в "България търси талант".

Мина доста време - месец-два, може и повече. От Визаж ми се обадиха, че Вензи ще снима клип с група СкандаУ. Дължаха му услуга, защото беше участвал на новогодишното парти на агенцията и моделите щяхме да сме без хонорар. Съгласих се, нямах какво да правя в този ден, а и щеше да е забавно, вече бях сигурна. Снимките бяха в Долна Малина. Рано, рано всички бяхме там.
С Йони се заприказвахме веднага. Лъчо и Вензи стояха по-встрани. Заговорих Лъчезар, но изобщо не си спомням какво точно го попитах. Направи ми впечатление, че е доста скромен, та дори резервиран, но до няколко часа си говорех и с него толкова свободно, колкото с Йонислав. Оплаквах им се тогава - имах една несподелена любов - техен познат и цял ден ми се подиграваха, защото историята не беше съвсем чиста. Стана нещо като НПGПС на живо.

Първото впечатление на Лъчезар от мен е било на момиче, което си мисли, че е влюбено, право да си кажем - шматка. Момчето, което си бях харесала тогава, си имаше приятелка и си беше дилема да се занимавам ли или не с него. Никаква идея не сме имали тогава с Лъчо, че нещо може да се случи между нас. Чисто визуално му е харесало дупето ми и това е. :D За него не бих казала, че е точно мой тип, защото е 5 см. по-нисък, а това си ми беше правило. Не излизах с по-ниски от мен. Иначе спада в категорията на харесваните от мен момчета - тъмна коса, по-мургав и най-важното - умен.

Вечерта се прибирахме към София с колата на Йонислав. Бяхме той, Лъчо, Вензи, една моя приятелка и аз. Пуснаха ни като на странични наблюдатели да чуем новата им песен "Мафия", но не беше във финалния вариант, в който излезе по-късно. Разменихме фейсбуци и се прибрахме.

Няколко дни след това с Лъчезар започнахме да си пишем. Приятно е да си пишеш с някого, за когото знаеш, че не е психо, но ти е достатъчно далечен и едновременно близък, за да можеш да му кажеш всичко. Писахме си може би месец, просто като приятели.
Една вечер си търсеше компания за по чашка. Малко ме притесни, понеже знаех, че не пие. Питах го дали не е станало нещо. Каза, че просто е в такова настроение и няма конкретна причина. Та, отидох. Взехме си вино от магазина и газирана вода. Цяла вечер си говорихме, седящи на два стола, доста отдалечени един от друг. Изпихме виното, в тях имаше и други неща за пиене и не се наложи да ходим пак до магазина.

Лъчезар е много интересен човек. От хората "арт", които винаги са ми били странни и много далечни, но са ме привличали по някакъв начин. Пише стихове, освен песни. Помолих го да ми прочете нещо и то като се почна. Чете ми стихове до 3 през нощта. Беше ми абсолютно нов "експириънс". Като чувството да се докосваш до поетите, ама докато са все още живи, защото нали знаете кога повечето ги четат. Тези стихове, макар и да не бяха писани за мен, бяха супер докосващи. Не бих казала, че се припознавах напълно в тях, но бяха много красиви и като четеш нещо от някого, особено когато е писано искрено, е като да бъркаш в душата му.

Бързо и от малко се напива някой, който по принцип не пие. На Лъчо му стана лошо, доста лошо... И до сега спорим кой кого е целунал пръв, ама май бях аз. Нищо не се случи нея вечер, освен това.

След няколко дни той ми писа да се видим. Мислел, че няма да искам. Ама исках. Беше доста неловко и оттогава си го тормозя.
Long story short, не си станахме веднага гаджета. Не беше и любов от пръв поглед. Напих го и се гаджосахме. Нещото, което ме накара да се влюбя в него, е спокойствието, което излъчва и начинът, по който ме кара да се чувствам. Може да се каже, че съм доста нервна и нетърпелива, но той добре ме балансира.
Лъчо е интруверт, но като те допусне до себе си е адски интересен. Определено двамата с Йони са много различни. Йонислав говори доста, Лъчо - малко. Единият е по-импулсивен, другият има нужда да премисля повече решенията, които взема. По едно си приличат, знам от Яна - и двамата много се чудят преди да облекат нещо. :D И колкото и да са различни, работят страхотно заедно - като ин и ян - допълват се.

Забравих за правилото за височината миналата пролет (2017) и оттогава ми е едно такова хубаво (разликата ни не е толкова голяма). Нямаме си дата, имаме си няколко. В началото много ме стряскаше с прямотата си и това, че като види нещо сгрешено, едва ли не се опитва да натика главата на сгрешилия в него и да му покаже грешката, не буквално разбира се. Всъщност това може да се счете и за доста силно качество, но не винаги го прави по най-правилния начин.
Приятно ми е, когато го гледам на сцената, когато нещо го е зарадвало, когато нещо просто се случва и той му обръща внимание. Обича да си поспива, въпреки че аз ставам по-рано и се опитвам да го будя.
Докато пиша това се радвам много, че ми беше зададен този въпрос - за първата среща. Разбира се, не всичко мога да си спомня с абсолютна точност, но сега се сещам за неща, които бях позабравила, а чувството е каквото е било.

Keep it simple :)
- Ralique