Нещата, които съм започвала и не съм довършвала...

Нещата, които съм започвала и не съм довършвала може да се каже, че са безкраен списък. За моите скромни 24 години вече има толкова много такива, за които дори не мога да се сетя. Надявам се блогът ми да има дълъг живот и да не стане едно от тях. Ще ви разкажа за 5 неща, които съм започнала и не са стигнали до край...


1. Постоянно сменям хобитата си. Едно от тях, с което съм се занимавала най-дълго, е правенето на бижута. Около 3 години поддържах своя фейсбук страница, която бих казала, че беше успешна и можех до някаква степен да стягам студентския си бюджет. (Вече не можете да я намерите, понеже е скрита и преправена за нещо, което щях да правя и така и не започнах. Имам една бизнес идея, която ще развивам на стари години, ако не престарее и тя. Както и да е...) С правенето на бижута доста се успокоявах и тренирах търпението си. Започнах, защото си бях харесала едни обеци в друга фейсбук страница, но цената за тях ми се стори висока и реших да си ги направя сама. Получиха се добре. Така направих няколко неща за себе си, за които познати ме питаха откъде съм купила. Направих и за приятели. Към бижутата ми имаше интерес и започнах да ги продавам. В началото правех само обеци, но впоследствие се преориентирах към гривни. Страницата ми имаше над 5 000 последователи преди да реша да я скрия. Просто ми омръзна постоянно да нижа мъниста, да снимам после гривните, да обработвам и качвам всичко и след това да изпращам по Еконт, сама. Цените, на които продавах, бяха съвсем символични и в един момент реших, че няма смисъл...

2. С какъвто и спорт да се заема - все остава зарязан в някакъв момент. Нещото, с което съм се занимавала най-дълго и ми беше най-приятно е Pole Dance-ът. В момента съм едно "дърво", което не може да направи и малкото разтягане, което е успявало да прави преди 2-3 години. Тогава бях се записала на курсове по Pole Dance във Велико Търново. Инструктурките ми бяха феноменално добри - с много силни качества да преподават, освен да показват сложнотиите по пилона. Шани и Биляна, ако четете това, беше ми страшно приятно да тренирам с вас. С този спорт приключих, когато завърших университета в Търново. Когато се преместих да живея в София, първоначално курсовете ми се струваха непосилно скъпи - няколко пъти повече, отколкото тези в Търново, но когато започнах работа, се записах отново. Ходих точно 3 пъти. Всеки път преподавателите бяха различни и почти нямаше лично отношение. Не изпитвах вече удоволствие от тренировките и така приключих и с това... (Не съм казала, че съм била добра.)

3. Нещо, което започнахме с кака Яна и не довършихме, е рисуването върху дрехи. Идеята ни намирам за доста готина. Имахме достатъчно свободно време. Купихме си специални бои за текстил и разучихме как се работи с тях. Не бих казала, че сме лоши художници и пробните модели се получиха доста добре, въпреки че и тях не завършихме. Доста време мина оттогава. Преди няколко дни с Лъчо си говорихме, че не е лоша идея да ги продадем за благотворителност и да добавим спечелените пари към тези, които са събрани от чашите. Знаете, че всички приходи от merch чашите на СкандаУ отиват за благотворителност. Обещала съм да финализирам късите гащи, които рисувах аз. Надявам се това да стане в близко бъдеще.

4. Има едно нещо, което особено много мразя да не довършвам - започнатата книга. Има една, която обаче ме мъчеше доста време и в един момент реших да се предам - не мога да я дочета. Става въпрос за "100 години самота" на Габриел Гарсия Маркес, същият този с "Любов по време на холера". На тази втората и гледах филма и честно казано - не ми хареса. Ако сте чели нещо от него, моля, кажете ми дали проблемът е в мен, или е в автора.

Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да прочетете поредния ми пост. Ако имате коментари или идеи за теми, знаете, че се радвам да ми ги споделяте. Има ли неща, които вие не сте довършили?

Keep it simple :)

- Ralique