ralique

Когато пусках сторита за това какво искате да четете в блога, много от вас ми написаха, че искат да знаят нещо повече за хранителния ми режим и как поддържам тялото си. Истината е, че дълго избягвах да пиша за това, т.к. си мислех, че всъщност бих ви объркала повече, понеже не спазвам никакви режими и диети и не мога да помогна. Аз съм от онези момичета, които другите мразят, защото ядат от всичко и по много, но никъде не им се лепи. Или поне си мислех, че съм. Генът има голямо значение за телосложението ни, но не само той. И двамата ми родители са високи и слаби, с възрастта се появява по някоя тлъстинка тук-там и коремче, което е нормално. Те са бивши спортисти и от годините на активно трениране са свикнали да си хапват по-обилно и въпреки че вече не са толкова активни, може да се каже, че доста добре са запазили формата си. Както съм обяснявала и в предишни постове, като дете бях много бурна. По цял ден бях навън и тичах с комшийските деца. Прибирах се само за Fox Kids ...

Не вярвай на никого, дори на мен! В училище ни учеха определени неща (при мен това беше доста отдавна). По всеки от хуманитарните предмети ни казваха "истини", в най-добрия случай, случили се преди стотици години. Кой може да следи за истинността на исторически събития например, станали преди 300 години, ако не и повече? Или ни обясняваха какво е искал да каже авторът, който е умрял в края на по-миналия век. Поне при мен беше така, че до края на четвърти клас, имахме двама учители - класната и госпожата по ФВС. От дистанцията на времето си мисля, че е било, за да не ни объркват учителите в най-крехката ни възраст. Когато порастнах малко повече, учителите започнаха да си противоречат един на друг. Особено в случаите, когато имахме заместващ или просто бяха се сменили преподавателите по един и същ предмет. В университета вече явно забелязах противоречието между тези хора, чиято основна задача е да ни учат, но дали да ни учат на истината? В курса ми на обучение с...

След поста за профилната снимка, някак си ми се струва редно да напиша и кои са предпочитаните от мен приложения за обработка на снимки. Всички написани са част от колекцията на App Store, но съм сигурна, че тези, които са само за айфон, имат аналогични и за Андроид. На пето място бих поставила приложение, свързано с отминаващата вече мода на ретро-фотографиите. Когато започнах да качвам такива снимки преди известно време, доста от вас ме попитаха кое приложение използвам. Всъщност те са 2 - HUJI и Lomograph. Едното е по-богато откъм ефекти и можеш да редактираш и вече направени фотоси, а през другото можеш да обработваш само снимки, направени през камерата на приложението. И двете са доста цветни и можете да ги изпробвате абсолютно безплатно. На четвърто място слагам InstaSize. Ако още не знаете откъде най-често идват рамките около снимките - това е приложението. Освен възможността за слагане на рамка, апликацията разполага и с много приятни цветови филтри, с които да съ...

Независимо дали става въпрос за фейсбук, инстаграм или някоя друга социална мрежа, има полезни съвети при профилните снимки, които е хубаво да се спазват. Напоследък доста често се заглеждам в снимките на хората, които започват да ме следват в инстаграм. Не бих казала, че е правило, но колкото "по-завъртяно" е името на човека, толкова по-вероятно е на снимката да не е той, или ако е - да не се вижда самото му лице. В много от случаите пък - снимката е минала през толкова обработка, че не можеш да познаеш човека зад пластовете цветови и други корекции. Неслучайно профилната снимка е една и стои най-отгоре в профила. Тя е снимката, която ви представя пред другите. Хубаво е да е близка и да показва най-характерното нещо за вас - лицето ви. Профилната снимка тази, с която излизате от стерилността на паспортната и можете да вложите въображение в позиция, фон, както и физиономия - заложете на тази, която е най-характерна за вас, или пък такава, която ви представя в друга све...

Така се стекоха обстоятелствата в живота ми, че в средата, в която се намирам, има доста хора, които често виждате по телевизията. Нали това са признаците да си известен - да те дават по телевизията, да те слушат по радиото, да си познат на голям кръг от хора. В деня след Годишните музикални награди на БГ радио, аз успях да изкарам Лъчезар навън да се разходим. Въпреки явното си нежелание, все пак се съгласи. Валя ни един страхотен порой. Явно беше ден, в който е решил да ми угажда, за да може после да ми натяква за всяко мое глупаво решение, взето през този ден, та се съгласи да се мотаем в кратките паузи, когато не валеше. Освен това, реши да ми се довери и да пътуваме с градски транспорт, вместо просто да си хванем такси и да се приберем после. Той не обича да пътува с градски транспорт, понякога си мисля, че пътува така само заради мен. Влезе ли в трамвая, автобуса или метрото, веднага започва да се шушука и говори на не особено нисък тон "тоя не е ли оня...". Обикн...

Пиша този пост, понеже обещах. Напоследък имам наистина малко свободно време и предпочитам да го прекарвам в почивка и спане, а не на компютъра, но... не е насила все пак. От първи до седми клас учих в моя град - Трявна. В началото на осми клас смених училището и по желание на родителите ми се преместих да уча в природоматематическата гимназия в Габрово. Никога не съм имала особен интерес към конкретен предмет. Всички ми вървяха еднакво добре и не е имало такъв, който да не харесвам. Не съм била от зубърите и рядко обръщах повече от един час внимание на учене по предмет, всъщност в повечето случаи доста по-малко. Предимно научавах нещата в междучасието от 1-2 прочитания. Доста от домашните се преписваха, ако нямаше от кого, просто се решаваха. Не намирах в училището нещо кой знае колко сложно. Ако звучи прекалено лесно, имайте предвид, че откакто бях ученичка вече минаха 6 години, не се знае дали нещата тогава са ми се стрували по същия начин. Трепетът от завършването не усп...