След дъжд качулка: Балът и матурите

Пиша този пост, понеже обещах. Напоследък имам наистина малко свободно време и предпочитам да го прекарвам в почивка и спане, а не на компютъра, но... не е насила все пак.

От първи до седми клас учих в моя град - Трявна. В началото на осми клас смених училището и по желание на родителите ми се преместих да уча в природоматематическата гимназия в Габрово. Никога не съм имала особен интерес към конкретен предмет. Всички ми вървяха еднакво добре и не е имало такъв, който да не харесвам.

Не съм била от зубърите и рядко обръщах повече от един час внимание на учене по предмет, всъщност в повечето случаи доста по-малко. Предимно научавах нещата в междучасието от 1-2 прочитания. Доста от домашните се преписваха, ако нямаше от кого, просто се решаваха. Не намирах в училището нещо кой знае колко сложно. Ако звучи прекалено лесно, имайте предвид, че откакто бях ученичка вече минаха 6 години, не се знае дали нещата тогава са ми се стрували по същия начин.

Трепетът от завършването не успя да ме разтърси до края на 12 клас. Момчетата не се вълнуват особено, знаете... Но доста от съученичките ми си бяха купили рокли за бала още преди да е започнал вторият срок. Освен роклите в междучасията (и часовете) се обсъждаха още прическите, обувките, чантите и всичко, което можете да си представите, необходимо за подобаващо представяне на съответните хора пред "Дома на културата", където се правеха всички абитуриентски снимки в града. През това време аз играех четворка белот, докато "ножът не опря до кокала" - майка ми ме "принуди" да си купя най-накрая рокля.

Отидохме в София. Обикаляхме цял ден. Аз нищо не си харесвах... Накрая бях толкова изморена, че в последния магазин, в който влязохме, я накарах тя да ми избере и просто я купихме. Сега като гледам снимките ми изглежда доста смешна, но определено не се подрежда в топ 3 най-смешни. В коментар можете да ми напишете как ви се струва (на фона на останалите).

За мен харченето на много пари за нещо, което ще се облече веднъж, е безумно. Никога не съм искала скъпа рокля. Балът не беше особено чакано събитие, въпреки че се радвах (надявах), че с някои от съучениците ми ще се видим за последен път (вероятно). Майка ми го чакаше с по-голямо нетърпение от мен. :D

На бала си бях с черна рокля до земята, ниски обувки, грамадни обеци с камъни и черна чанта. Нито едно от тези неща не ми беше кой знае колко на сърце. Едно от малкото неща в деня на бала, които ми се сториха интересни, беше гримът, който ми направиха.

Всичко мина много бързо - снимките, тържеството. След дискотеката се прибрах и на следващия ден се чувствах все едно не е било.

Колкото до матурите, явих се на български език и литература и история. Изкарах съответно 6-ца и 5-ца, но тези оценки, ако сте кандидатствали, може би знаете, нямат особено голямо значение, колкото приемните изпити в даден университет. Кандидатствах в Академията на МВР и Великотърновски университет. Не минах психо теста в академията и записах в Търново. Специалността, която избрах, отново не беше плод на нещо желано и чакано, а по-скоро - просто така. Винаги съм се възхищавала на хората, които са знаели какво искат да работят и са си обичали истински работата, но до момента не съм открила нещото, което да ме удовлетворява напълно в този план.

Keep it simple :)

- Ralique