ralique

Като дете нашите ме водеха на море все в най-северните части на нашето Черноморие. Като пораснах по стечение на обстоятелствата работих в Лозенец, Слънчев бряг и Несебър. Варна все ми обягваше. За първи път отидох в града на интервюто си за работа за бригадата в Америка. Не ме впечатли особено... но не беше лято. Без да съм била там на море, бях развила някак си, неприятно чувство към града. Понякога се случват и така нещата. Бях свикнала с южното Черноморие покрай работата си - все пак 4 лета подред бях все там. Преди две години моя близка приятелка учеше в медицинския и ме беше поканила на гости в нейната квартира във Варна. Отидох с едно особено недоверие към града. Всъщност се оказа доста приятен. Морската градина беше само на 5-6 мин. от квартирата. Цеци, ако четеш това - "Здрастиии". :) На втората или третата вечер от гостуването ми с едни приятели се разхождахме доста късно и минавайки покрай х-л Черно море, видяхме много симпатично малко кафене. Беше около...

Когато пусках сторита за това какво искате да четете в блога, много от вас ми написаха, че искат да знаят нещо повече за хранителния ми режим и как поддържам тялото си. Истината е, че дълго избягвах да пиша за това, т.к. си мислех, че всъщност бих ви объркала повече, понеже не спазвам никакви режими и диети и не мога да помогна. Аз съм от онези момичета, които другите мразят, защото ядат от всичко и по много, но никъде не им се лепи. Или поне си мислех, че съм. Генът има голямо значение за телосложението ни, но не само той. И двамата ми родители са високи и слаби, с възрастта се появява по някоя тлъстинка тук-там и коремче, което е нормално. Те са бивши спортисти и от годините на активно трениране са свикнали да си хапват по-обилно и въпреки че вече не са толкова активни, може да се каже, че доста добре са запазили формата си. Както съм обяснявала и в предишни постове, като дете бях много бурна. По цял ден бях навън и тичах с комшийските деца. Прибирах се само за Fox Kids ...

Не вярвай на никого, дори на мен! В училище ни учеха определени неща (при мен това беше доста отдавна). По всеки от хуманитарните предмети ни казваха "истини", в най-добрия случай, случили се преди стотици години. Кой може да следи за истинността на исторически събития например, станали преди 300 години, ако не и повече? Или ни обясняваха какво е искал да каже авторът, който е умрял в края на по-миналия век. Поне при мен беше така, че до края на четвърти клас, имахме двама учители - класната и госпожата по ФВС. От дистанцията на времето си мисля, че е било, за да не ни объркват учителите в най-крехката ни възраст. Когато порастнах малко повече, учителите започнаха да си противоречат един на друг. Особено в случаите, когато имахме заместващ или просто бяха се сменили преподавателите по един и същ предмет. В университета вече явно забелязах противоречието между тези хора, чиято основна задача е да ни учат, но дали да ни учат на истината? В курса ми на обучение с...

След поста за профилната снимка, някак си ми се струва редно да напиша и кои са предпочитаните от мен приложения за обработка на снимки. Всички написани са част от колекцията на App Store, но съм сигурна, че тези, които са само за айфон, имат аналогични и за Андроид. На пето място бих поставила приложение, свързано с отминаващата вече мода на ретро-фотографиите. Когато започнах да качвам такива снимки преди известно време, доста от вас ме попитаха кое приложение използвам. Всъщност те са 2 - HUJI и Lomograph. Едното е по-богато откъм ефекти и можеш да редактираш и вече направени фотоси, а през другото можеш да обработваш само снимки, направени през камерата на приложението. И двете са доста цветни и можете да ги изпробвате абсолютно безплатно. На четвърто място слагам InstaSize. Ако още не знаете откъде най-често идват рамките около снимките - това е приложението. Освен възможността за слагане на рамка, апликацията разполага и с много приятни цветови филтри, с които да съ...

Независимо дали става въпрос за фейсбук, инстаграм или някоя друга социална мрежа, има полезни съвети при профилните снимки, които е хубаво да се спазват. Напоследък доста често се заглеждам в снимките на хората, които започват да ме следват в инстаграм. Не бих казала, че е правило, но колкото "по-завъртяно" е името на човека, толкова по-вероятно е на снимката да не е той, или ако е - да не се вижда самото му лице. В много от случаите пък - снимката е минала през толкова обработка, че не можеш да познаеш човека зад пластовете цветови и други корекции. Неслучайно профилната снимка е една и стои най-отгоре в профила. Тя е снимката, която ви представя пред другите. Хубаво е да е близка и да показва най-характерното нещо за вас - лицето ви. Профилната снимка тази, с която излизате от стерилността на паспортната и можете да вложите въображение в позиция, фон, както и физиономия - заложете на тази, която е най-характерна за вас, или пък такава, която ви представя в друга све...

Така се стекоха обстоятелствата в живота ми, че в средата, в която се намирам, има доста хора, които често виждате по телевизията. Нали това са признаците да си известен - да те дават по телевизията, да те слушат по радиото, да си познат на голям кръг от хора. В деня след Годишните музикални награди на БГ радио, аз успях да изкарам Лъчезар навън да се разходим. Въпреки явното си нежелание, все пак се съгласи. Валя ни един страхотен порой. Явно беше ден, в който е решил да ми угажда, за да може после да ми натяква за всяко мое глупаво решение, взето през този ден, та се съгласи да се мотаем в кратките паузи, когато не валеше. Освен това, реши да ми се довери и да пътуваме с градски транспорт, вместо просто да си хванем такси и да се приберем после. Той не обича да пътува с градски транспорт, понякога си мисля, че пътува така само заради мен. Влезе ли в трамвая, автобуса или метрото, веднага започва да се шушука и говори на не особено нисък тон "тоя не е ли оня...". Обикн...

Пиша този пост, понеже обещах. Напоследък имам наистина малко свободно време и предпочитам да го прекарвам в почивка и спане, а не на компютъра, но... не е насила все пак. От първи до седми клас учих в моя град - Трявна. В началото на осми клас смених училището и по желание на родителите ми се преместих да уча в природоматематическата гимназия в Габрово. Никога не съм имала особен интерес към конкретен предмет. Всички ми вървяха еднакво добре и не е имало такъв, който да не харесвам. Не съм била от зубърите и рядко обръщах повече от един час внимание на учене по предмет, всъщност в повечето случаи доста по-малко. Предимно научавах нещата в междучасието от 1-2 прочитания. Доста от домашните се преписваха, ако нямаше от кого, просто се решаваха. Не намирах в училището нещо кой знае колко сложно. Ако звучи прекалено лесно, имайте предвид, че откакто бях ученичка вече минаха 6 години, не се знае дали нещата тогава са ми се стрували по същия начин. Трепетът от завършването не усп...

Всяко ново начало е трудно - неписан закон на Мърфи. Трудно е не само в реалността, а и в онлайн пространството. Още в първия си блог написах, че е много по-сложно да се снимат и правят влогове. Часовете за снимане и обработка многократно надхвърлят тези на писане на пост. Мисълта тече много по-бързо от визуализацията и докато за едно видео е необходимо да се покажат много различни ситуации и локации, то за блога просто сядаш и пишеш на някое тихо местенце. Основната причина да направя и YouTube канал е, че там има възможност за, да го наречем "пълноценно", последване. Възможностите за следене на блога, които предоставя Google, са чрез Google + и чрез имейл. Колко от вас обаче използват Google +? На колко от вас Social известията им отиват не в основната папка на пощата, а в странична и колко от вас си проверяват пощата редовно като цяло? Основният поток хора, следващи инстаграм акаунта ми, попада в категорията 18-24 години, но следващи са 13-17 и няма какво да се лъж...

Понеже пуснах анкета в инстаграм за предполагаем завършек на заглавието на поста, доста хора бяха избрали тази опция - "Мразя те". Довършиха изречението "Какво означава..." не с опцията "Обичам те", а с "Мразя те". По-късно получих няколко съобщения дали няма да пускам и другия пост. Всъщност такъв не беше планиран. Щях да публикувам само "Какво означава "Обичам те" и след това може би щях да пусна отново Q&A. Днес реших да напиша и другия вариант. За мен "мразя те" също има по-специален смисъл (няма такъв)... Когато бях малка, с едно момиче на име Симона, се "мразехме". Където и да се видехме, искахме да се бием и да решим конфликта помежду си с бой. Колкото повече време минава, толкова повече избледнява в съзнанието ми този спомен, но все още се гледаме лошо в редките случаи, в които се видим. Не си спомням да е имало конкретна причина за това "мразене", може би и двете просто така си бяхме...