Варна е друга Вселена!

Като дете нашите ме водеха на море все в най-северните части на нашето Черноморие. Като пораснах по стечение на обстоятелствата работих в Лозенец, Слънчев бряг и Несебър. Варна все ми обягваше. За първи път отидох в града на интервюто си за работа за бригадата в Америка. Не ме впечатли особено... но не беше лято.

Без да съм била там на море, бях развила някак си, неприятно чувство към града. Понякога се случват и така нещата. Бях свикнала с южното Черноморие покрай работата си - все пак 4 лета подред бях все там.

Преди две години моя близка приятелка учеше в медицинския и ме беше поканила на гости в нейната квартира във Варна. Отидох с едно особено недоверие към града. Всъщност се оказа доста приятен. Морската градина беше само на 5-6 мин. от квартирата. Цеци, ако четеш това - "Здрастиии". :)

На втората или третата вечер от гостуването ми с едни приятели се разхождахме доста късно и минавайки покрай х-л Черно море, видяхме много симпатично малко кафене. Беше около 1 часа и все още имаше хора навън. Нямах планове за онова лято и идеята да попитам за работа ми хрумна супер спонтанно. Отидох до една от сервитьорките и тя ми каза, че всъщност търсят още персонал и е хубаво да мина през деня, когато управителят е там. На другия ден ме взеха на работа и останах за цялото лято. С приятелката ми си деляхме наема, който беше супер символичен, а аз изкарвах страхотни пари като сервитьорка - работа на смени, много време за плаж и разходки.

Най-хубавата част на Варна за мен се казва "Алея първа". Мога да го напиша още по-конкретно - "Кубо". Няма такова място! Никъде другаде не съм усещала тази енергия. Мястото е вълшебно и винаги можеш да се кашираш на някое сенчесто местенце през деня или да пиеш коктейлче, гледайки звездите вечер. Имах си любим барман, любимо питие, любимо място... Там си празнувах и рождения ден. Беше велико!

Атмосферата на града е това, което го прави толкова специален за мен. Можеш да се качиш в бара на х-л Черно море, за да погледаш града от високо вечер, да се разходиш в "Морската", да играеш волейбол на "Рапонги" и да си пийнеш нещо на спокойствие в "Кубо". Можеш да си купиш сладолед от "Мак Доналдс", да се чакате с някое аверче на "Севастопол", да идеш по магазините в мола, да направиш готини снимки на "Фара", да идеш до "Галата", за да се насладиш на гледката, да пазаруваш от "Дюти Фрий шопа" на Морска гара и какво ли още не.

Всеки един ден през лятото ти предоставя ново предизвикателство. Има много и различни събития, на които можеш да присъстваш, концерти, други арт прояви. Да отидеш на панаира на книгата, ако си пропуснал този в София, а и да не си го пропуснал. Да боднеш в "Хепи" в града на "Хепи". Ако си закъснял много, да седнеш в "Годзила", нали е денонощно. Да пиеш готина бира, студена бира, топла гира, гадна бира, бира с пясък - навсякъде по плажа.

Можеш и да пипнеш летен вирус, както ми се случи на мен. Два дни спах в банята, никога преди не ми се беше случвало положението да е толкова зле. Тотално обезводняване. Ама стане ли ти малко по-добре, моментално забравяш какво ти е било. През лятото животът е там. Не мога да повярвам как един град може да съчетае в себе си и партита, и спокойствие. Обожавам Варна. Варна е друга Вселена...

Да се чакаме на Севастопол?

Keep it simple :)

- Ralique