Не вярвай на никого!
В училище ни учеха определени неща (при мен това беше доста отдавна). По всеки от хуманитарните предмети ни казваха "истини", в най-добрия случай, случили се преди стотици години. Кой може да следи за истинността на исторически събития например, станали преди 300 години, ако не и повече? Или ни обясняваха какво е искал да каже авторът, който е умрял в края на по-миналия век.
Поне при мен беше така, че до края на четвърти клас, имахме двама учители - класната и госпожата по ФВС. От дистанцията на времето си мисля, че е било, за да не ни объркват учителите в най-крехката ни възраст.
Когато порастнах малко повече, учителите започнаха да си противоречат един на друг. Особено в случаите, когато имахме заместващ или просто бяха се сменили преподавателите по един и същ предмет.
В университета вече явно забелязах противоречието между тези хора, чиято основна задача е да ни учат, но дали да ни учат на истината? В курса ми на обучение се случваше така, че имах сходни дисциплини през различните семестри, които бяха водени от различни доктори/доценти/професори. Заради политически или други убеждения те изкривяваха дадена ситуация, както на тях и тяхната "цел" им беше удобно.
Може би във всяка история истината може да бъде разгледана от различен ъгъл. И за да стигнем до пълната картинка, трябва да чуем всички гледни точки. Това разбира се е невъзможно, но можем да опитаме, поне със случките, станали в днешно време. В исторически план е много трудно да бъде казано, че нещо е непременно вярно. Всяка държава и народ са пристрастни и разглеждат нещата през своята призма. Намесени са геополитически интереси и т.н.
Нека се постараем за днешните истини да чуем гледната точка на всички замесени страни. Всяко нещо си има причина. Всичко се случва заради нещо друго. Имайте мнение и не вярвайте на всичко, което ви казват. Вие си го знаете, но аз да напомня.
Keep it simple :)
- Ralique
П.С.: Тошко ме подсети да допълня нещо: "Проблемите ми с доверието започнаха, когато майка ми каза: "Ела тук, няма да те бия!".
Здравей, следя блога ти, защото пишеш за важни неща с голяма доза истинност,без да за притесняваш за реакцията. Абсолютно споделям мнението, че доверието е изключително ценно и не бива лесно да се раздава. Според мен едно нещо, колкото и да е обективно, не може да бъде погледнато от двама души по 1 и същи начин. Независимо дали става въпрос за история, политика или дори дреха, то светоусещането, интелекта и възпитанието ни не ни позволява да го усетим еднакво. Но мисля, че ако човек има филтър и знае как да пресее цялата тази информация, която достига до него, и да извлече най-доброто от всяко мнение, то различните възгледи са само в плюс.
ReplyDeleteПродължавай да мислиш и твориш толкова свободно. :)
Здравей, благодаря :)
Delete