Q&A Instagram - Аз и модата

Радвам се, че всички, които ми писаха в инстаграм не зададоха само по един, а по няколко въпроса. Въпреки че в днешно време "по-модерно" е да се гледа видео, отколкото да се чете, има интерес и скоро можете да очаквате нов пост.
Разбира се, ако има тема, която ви вълнува, не се колебайте да ми пишете.

Най-много запитвания получих за работата си като модел - кога съм решила да се занимавам, защо и въпроси за различните ми участия в модни събития.

Първо, като малка бях доста високо дете. Като повечето момиченца - аз и моите приятелки си играехме на "ревю" и се правехме на манекенки. Събирахме се на нашата улица и се разхождахме по "сцената", мислейки си, че правим типичните за catwalk-a стойки и чупки. Сигурно е било доста странна, но в същото време мила гледка за родителите ни.

Пораствайки, продължих да съм си все така висока, но не съм имала сериозни намерения да се занимавам с мода, т.к. съм от малък град, който не създава подобни възможности. Семейството ми никога не е проектирало собствените си амбиции върху мен и нито майка ми, нито баща ми са ме карали да правя каквото и да е, да посещавам каквито и да било кръжоци.
Та, в Трявна няма школа за модели :)

Завърших гимназия в Габрово, където основно е развит хандбалът, като занимание на по-професионално ниво и отново няма много модни събития.

В Търново се дипломирах като бакалавър и там беше първата ми изява като модел. По принцип много харесвам български марки дрехи и често пазарувах от PAUSE и NEGATIVE, толкова често, че гардеробът ми беше пълен само с техни дрехи. Тогава дойде предложението да снимам фотосесия за NEGATIVE, което беше в много по-голяма степен удоволствие, отколкото работа. Снимките бяха на Бузлуджа, в кучи студ.
Преобличахме всички дрехи на място и после се прибрах с настинка. Има едно много смешно за мен видео от сесията. Все още може да се види във фейсбук страницата на NEGATIVE.

Известно време след това снимах и една сесия за онлайн каталога им. Христо Стоичков (без майтап) беше коментирал под снимката ми в инстаграм тогава. Бях много впечатлена.

Заради ръста и телосложението ми приятелите ми винаги са ми казвали, че приличам на модел и са питали защо не се пробвам като такъв. В Търново няма агенция или представителство, поне не съм чувала за такива.

Когато дойдох в София за магистратурата си, имах доста свободно време. Лекциите бяха съобразени с повечето колеги, които работеха, и бяха направени вечер. Докато бях в Търново си писах няколко пъти с главния букър на InterModels и се бяхме разбрали да се видим, когато се преместя. Отидох на интервю в агенцията и ми направиха няколко тестови снимки. След седмица ми се обадиха за снимки тип boudoir (голи), за портфолиото на някакъв фотограф, и с това приключи желанието ми да бъда част от InterModels.

Един ден на newsfeed-a ми във фейсбук излезе пост за това, че Визаж правят кастинг за нови модели. Самият кастинг трябваше да е на следващия ден. Бях свободна и отидох. Жени Калканджиева присъстваше, бях я виждала само по телевизията и определено ме респектира (между другото респектира ме до ден днешен). Кастингът се състоеше в това да се вземат мерки и ако те харесат, искат да видят как вървиш. Е, искаха да видят как се справям с вървенето.
На следващия ден ми се обадиха, за да видят дали бих участвала на ревю в Paradise Center след 3 дни и дали не бих искала да изкарам курс при тях. Съгласих се и за двете, като на следващия ден ми се обадиха за още едно ревю - в деня преди това в Paradise. То беше в Serdika Center, по случай юбилея на списание "MODA". За пръв път обух токчета и цяло чудо е, че не се пребих с тях. Нямам спомен как мина, но не сбърках нищо. Слизаше се по един ескалатор, където падна капачката на едно от токчетата ми, но успях да се справя с ходенето и без нея. Събитието беше медийно отразено и за пръв път се видях в списание след това.
На следващия ден ревюто в Paradise също мина добре. По едно време се изгубих, обърках етажите преди едно от излизанията си, но успях да се ориентирам навреме :D Още едно нещо, което ми е останало като спомен, е че носих рокля на Карл Лагерфелд.

През следващия месец започнаха курсовете за модели на Визаж - бяха всяка неделя и ми беше доста интересно да ги посещавам. Изкарах два курса, като се запознах с доста хора. С някои от тях продължавам да работя.
В един от дните от курса ми казаха, че на първото ревю, в което участвах, от списание "MODA" са ме харесали и искат да ме снимат за "GLAMOUR" (издателят е един и същ).
Снимките бяха в студиото на PhotoPavillion и отново беше доста студено. Концепцията беше такава, че им трябваха снимки, които да са динамични и да изразяват движение. Няколко часа ме караха да скачам и да се въртя и отново се прибрах с настинка. Тогава за пръв път обух VALENTINO. След ревюто в Paradise, това беше вторият път, в който се зачудих защо по дяволите хората дават толкова пари за дрехи и обувки. Продължавам да нямам отговор на този въпрос. За мен всяка суета трябва да е в определени граници, а тези ги надвишаваха няколко пъти. Някак си не си се представям с обувки за няколко бона и тениска за 500 лв.

Доста време мина преди да взема първия си хонорар, който между другото вече не помня за кое точно събитие беше. Преди това участвах все в безплатни такива.

Визаж дължаха услуга на Вензи и от агенцията ми звъннаха да попитат дали искам да участвам безплатно в клипа на някаква нова песен на Вензи и група Скандау. Бях свободна в деня на снимките и се съгласих. С Тото от Скандау се познавах от преди това, та ми беше по-лесно да започна да си говоря и с останалите изпълнители. Снимките бяха 16 часа, а на другия ден бях на ревю на Жана Жекова. В деня на снимките на клипа ядох по обяд, вечерта бях толкова уморена, че пропуснах вечерята и легнах да спя, а на другия ден отидох директно на грим и коса и успях да хапна чак вечерта - ето как моделите са слаби :D Ta, на самото ревю бях пред припадане, на всичкото отгоре адски много ме болеше корема.

Несъмнено Sofia Fashion Week се води най-мащабното модно събитие в България. В продължение на няколко дни се представят ревюта както на български, така и на международни дизайнери. През есента на 2017 бях ангажирана за всички от дните на SFW, като последният беше със селекция от моделите, дефилирали през първите няколко дни. Любимата ми дреха, която представих на есенното издание, е една рокля, ушита от българския дизайнер Христо Чучев - в цвят пепел от рози, с множество ръчно пришити камъчета и кристали. Беше наистина ефектна.
През последната вечер имах честта да закривам единственото за деня ревю - това на Ermanno Scervino. Бях много горда, защото го приемах за голяма отговорност.

Общо взето същите модели от нашата агенция бяхме ангажирани и за пролетното издание на SFW 2018, с разликата, че този път освен моделите на Визаж, имаше и такива от InterModels.

Аз имах удоволствието да нося дрехите на София Борисова, Berna Moda, Be Queen, Евгения Борисова, Princess Fashion. Любимата ми рокля е тази от снимката - на Berna Moda, направена от дизайнерката Берна Шабан, която беше изработена от две части - с подвижен шлейф, който се маха. Страхотна беше и роклята от Be Queen, с която за съжаление нямам хубава снимка :)

SFW е голямо събитие, което като такова, има нужда от добра организация. Много от нещата и на двете събития бяха изпипани, но има и такива, които могат да бъдат подобрени. През цялото време и на двете събития имаше едно момче, което търчеше насам-натам и уж трябваше да организира нещата, но крещейки всъщност създаваше доста по-голям хаос от необходимото. Репетициите бяха много сбити и може би отчасти това дава резултат за не изцяло перфектното представяне на нас моделите. Винаги се случва човек да сбърка, но е важно след това да отиграe ситуацията по-максимално правилния начин. Като цяло участието по такива събития, пренебрегвайки голямото чакане, е удоволствие за мен. Удовлетворението идва веднага щом слезем от сцената и биваме поздравени от дизайнерите, които ни благодарят за начина, по който сме представили дрехите им. За правилното представяне се грижат и много хора, които всъщност никой не вижда - координаторите, озвучителите, осветителите, декораторите и много други, които се грижат за всичко до най-малкия детайл.

Моделите не са проститутки - поне аз не съм чувала за такива. Модели са хората, които представят на първо място дрехите/аксесоарите, които носят, и след това себе си, а не тунингованите без граница "красавици", които показват гърдите си. Спомням си едно интервю на Нора Шопова, в което тя казва: "Моделите трябва да са като закачалки, за да може дрехата да пада естествено по тялото". Не познавам момиче, което да е продавало тялото си за пари или някаква статусна или материална придобивка. Колкото до "красавиците" с безбройния тунинг - не общувам с такива. Едно такова тяло е инвестиция и все някой я плаща. Не съм против пластичните операции, когато са направени с вкус и мярка. Важен е и професионализмът на доктора, който стои зад тях. Не оставяйте рекламата да бъде водеща за вас, а проучете резултатите, ако сте решили да се подложите на подобна манипулация и разбира се, имайте мярка. Добрият лекар никога не би ви оставил да се обезобразите с нещо прекалено.

Благодаря на Вики, Роси, Лили, Еми и момичето с коментара под предишния пост за въпросите. Надявам се да съм била максимално изчерпателна по темата. Ако имате някакви други въпроси, не се колебайте да ми пишете. Очаквайте нов пост съвсем скоро.

Keep it simple :)
- Ralique